През 2021 г. излезе толкова нова българска музика, че много преди да дойде моментът за „равносметки“, т.е. края на годината, ние бяхме решили, че в поредица от няколко текста ще съберем музикалните постижения на годината – от концерти, през албуми, сингли, нови лица и стари вдъхновители.
Идеята ни в чист вид беше да акцентираме върху 10 нови албума, появили се на родния пазар в последните 12 месеца. Оказа се че е невъзможно. Твърде много компромиси трябваше да направим и твърде добра музика да пренебрегнем, за да гоним някаква цифра. В крайна сметка финалната ни отсявка стигна до около 20 албума, реализирани през 2021 г., които разделихме на части. Днес ще ви представим дебютните, които се оказаха повече от 1/3 от всички нови тави. Това може да означава само едно – разцвет, ренесанс, пробуждане, възкресение на българската музика. Няма значение как ще го наречем. По-важното е, че нивото е високо и това се чува и с невъоръжено със специални знания ухо. Убедени сме, че е въпрос на време, тази музика да се чуе и извън нашите мащаби.
Casual Treesome – Casualties
Може би най-„старите“ дебютанти са Casual Threesome, бандата с двама фронтмени – Никеца и Ванката. Казваме най-стари без и за миг да говорим за възрастта им. По-скоро искаме да подчертаем, че това е банда на повече от 10 години, която по ред причини пусна дебютния си албум едва преди няколко месеца. „Заради гадна кръчмария“, както наскоро ни каза Никеца. Новото им начало обаче е тук. Авторска музика, визия за изграждане на имидж на бандата, планиране и реализация. И резултатът е Casualties – 13 песни, тотално различни една от друга. 13 лица на една и съща банда, която отказва да я слагат в калъп. „При избора на парчетата най-важно беше да са различни и по-равно да си разпределим вокалната тежест с Иван. Като Beatles сме“, лежерно ни подхвърли Никеца и дори подробно обясни как са седнали и са измислили различен жанр за всяко парче.
Албумът е чудесна смес от супер любими стари парчета, излизали като сингли и нови, нечувани на живо песни. От диско поп фънк парчето с акустичен бридж с пънк привкус – „Mirror Clock“, през класическия рок „Nothing Good Comes Ahead“, америкън рок залитането „My Kids Gonna Wake Me Up“, „Weirdo”, което спокойно може да се пусне в рок мейнстрийма зад Океана, любимото ни психиделично “Witness of the Murder” и тежкарското “Fine As Red Dress”, от което падат женски гащи.
Casualties спокойно може да мине и за best of на бандата, ако бяха издали всичко, което са написали. По-интересният въпрос е – какво следва?
Керана и космонавтите – Урса Майнър
Кой не знае Керана, кой не е чувал нейните космонавти?! Бандата се превърна в истински вирус в музикалните среди в последната година. Или по-точно след като фронт дамата Керана, скочи смело и целенасочено в един от гледаните музикални формати по телевизията. Там отвя зрителите с глас, пък и с визия, и веднага щом слезе от ефир, групата започна да работи наистина здраво – концерти, сингли… Най-логичното нещо беше да се появи първият им албум и той не закъсня. Казва се „Урса Майнър“ и е чудесна смесица от дълбоки, понякога фикционални, философски, а понякога много закачливи текстове, върху рок, пънк, смесица с джаз и етно мотиви музика.
В песните Керана си позволява всичко. Пълна свобода – от това да пее до пълна липса на дъх, до това само да говори. Не се съобразяват с радиофоничност, или пък с това, каква дължина е приета за излъчване в ефир. Някои от парчетата са написани, за да бъдат слушани като „Отлагам“, други – за да извади Керана от себе си някоя болка, като „Цех за сънища“. Така ни ги описа самата фронтдама, която е и основният текстописец на бандата. Парчетата в албума са подредени по реда на създаването им, така че може да проследите растежа на тази нова, но вече всенародно обичана банда.
Tино – Може ли да кажа нещо?
Тино е един от най-отличителните млади гласове, който впечатли с необикновения си басов тембър в реалити предаване, малко след което изчезна от сцената. Историята съвсем не е нова – повечето от талантливите млади хора в музикалните формати изживяват бърза слава, която обаче не могат да материализират в кариера. Но изненадващо Тино се завърна и то ударно със сингъла „Повтаряш“ тази есен и директно обяви, че пуска дебютен албум през декември. Така и стана. На 12 декември излезе „Може ли да кажа нещо?“ – изпипан и доста добре подреден и помислен албум. Той може да се похвали със стилово разнообразие, но и с обща концепция. Определено борбата с вътрешните демони е във фокуса на Тино, който сам пише музиката и текстовете си, а с последния сингъл „Повтаряш“, вече и сам режисира видеоклиповете си.
Интересна тематика в парчетата – доста философска и необикновена гледна точка, интересен подход към музицирането, идващ от колаборацията му с хип-хоп продуцента Иван Алексиев Ванката от „Ума и Дума“.
„Може ли да кажа нещо?“ е албум, който определено не бихме подминали.
People of Maha – Blue to Gold
People of Maha са изцяло женско попълнение във все по-шарената ни рок сцена. Българско-бразилската група се състои от наши китара и барабани и презокеански глас. Биа е момичето зад микрофона, Мила е китаристът на групата, а Алекс отговаря за ритъма.
Blue to Gold съдържа осем песни, които се придържат доста канонично към рок традициите. Основният текстописец е Биа, въпреки че The Silence е изцяло авторско парче на Алекс, която свири не само на барабани, но и на китара.
Цялата тава е записана в Audioslot при Васко Райков, който е направил и микса, и мастера на Blue To Gold. А вътре песните разказва една обща история. Албумът започва със Space Girl. „Умишлено започва с тази песен, защото тя разказва за това как младият човек няма търпение да излезе навън и да покори света“, разказаха ни самите те. С течение на песните обаче този млад човек се сблъсква челно със света и всичките му проблеми – разклатено психично здраве, разбито сърце, токсични взаимоотношения. Докато не стигне до песен №7 – My Home и не затвори кръга. Тази песен Биа написва за намерения нов дом и съпруг тук в България. Но нали казахме, че песните са осем?! Точно така. Има една последна – Alone, която събира в себе си посланията и пътя на всичките предходни парчета от №1 до №7.
Сетива на Ангел Дюлгеров – Муза
Пандемията амбицира и опитни музиканти да скочат смело в неизвестното и да се пробват със солови проекти. Точно като един от най-добрите български китаристи – Ангел Дюлгеров, който създаде собствен проект – Сетива на Ангел Дюлгеров. Под това име пусна първия си самостоятелен албум „Муза“. Джаз, соул, фънк и адска чувствени парчета като едноименния сингъл, „Тъмни времена“ и повече от първата половина на тавата, се редуват с откровена сатира на днешния ден – „90-те“ и социално натоварената песен „Свобода“.
С „Муза“ Ангел Дюлгеров показва нова страна от артистичния си талант. До момента го познаваме като музикант и композитор, който стоеше до Лили Иванова, Любо Киров и още от най-популярните изпълнители в България. Познавахме го и като китарист на две много добри рок банди – ГАБАНА и Tube Hedzzz. От сега нататък обаче Ангел си спечели достойно място на солов изпълнител, не само с виртуозния си талант да свири и композира, но и със смелостта да застане зад микрофона и под прожекторите в лично качество.
„Муза“ е от онези албуми, които буквално се изливат. 11-те песни са написана за два месеца в средата на 2019 г.. Затова и звучи толкова еднородно.
Lina Nikol – Who I Am
В началото на есента се появи още един дебют – на певицата Lina Nikol. Албумът се казва Who I Am и е много логичен резултат на близо 10-годишна кариера. От разстоянието на времето този албум определено е зрял, отлежал и добре осмислен, въпреки че е първи. Съдържа 10 парчета в арендби, соул, джаз, фънк… всякакви наслади. Изпипани в най-малкия детайл. Може би думата, която ги определя вкупом, въпреки че са доста различни едно от друго, е фини. Нито певицата се опитва да акцентира върху възможностите на гласа си и вокалната си техника, нито музикантите й ни заплитат в твърде сложни инструментални водовъртежи. Целта е сложната емоция да стигне до слушателя с най-простите средства, за да предаде директно посланието и то да удари в целта.
Сред тези 10 парчета има както нови, така и доста стари композиции, някои от които на повече от 7 години. „Винаги ми е било мечта да създам албум в рамките на 2-3 месеца. Да се затворя в студио и да правя само това от сутрин до вечер. Но преди това трябваше да се изградя като артист и като стил“, сподели с нас преди няколко месеца Lina Nikol. Е, успяла е. След като прослушате веднъж Who I Am няма да ви е трудно да различите Lina Nikol сред множество от други соул певици.
hug or handshake – Once Upon a Pink Sedan
Дуото hug or handshake е едно от най-интересните явления на инди сцената ни. Някак съвсем небрежно те се появиха с първия си сингъл Molten Dreams точно на старта на пандемията. После ни зарадваха с още един – Blaze of Sorry и изведнъж – вадят албум. Но Антон и Петър са абсолютно доказателство, че географското положение може да изгуби тотално значение в днешния дигитален свят. Важното е само да знаеш какво правиш. А те явно са знаели от самото начало, защото преди година ни заявиха: „Трябва постоянство, както и да се отделя максимално внимание във всяка стъпка от процеса. Независимо дали става въпрос за записи, репетиции, видеоклипове, свирене на живо или нещо друго“. Тогава не знаехме какво точно искат да ни подскажат. Днес, слушайки Once Upon A Pink Sedan, вече сме наясно. Това е първият български албум, към чиито сингли ще бъде снимана поредица от интерактивни видеа. Първите две – Natural Phenomena и едноименната Once Upon a Pink Sedan вече са факт и са част от една обща история, която дуото ни е приготвило.
Въпреки че е дебютен, албумът много категорично позиционира hug or handshake в инди поп стила. Отличава се с чудесен минимализъм, на места с много приятни китари и определено със страхотни текстове, в които Антон адски ловко си играе с думите и създава двойствени значения.
Ако има албум, който би в най-скоро време би ни поставил поне на европейската музикална карта, то нашата прогноза е, че това ще е Once Upon a Pink Sedan.
Innerglow – Satellites
Innerglow също са от „ветераните“ на тази нова алтернативна сцена, които дълго време твърдяха, че не държат на издаването на албум и залагаха на сингли. Преди 4 години, когато стартираха, дадоха заявка за отличителен уклон към рок стила в различни негови разновидности и в първите си няколко сингъла следваха тази посока. Постепенно обаче електронния звук започна да надделява и в последната година те му се отдадоха, като дори завиха рязко към поп музиката. Резултатът е особена смесица от поп, електроника, малко рок и много синтове.
Дебютният им албум Satellites обаче е доста по-хомогенен от описанието по-горе. Момчетата направиха трудна финална селекция, като извадиха от траклиста доста от по-старите парчета и акцентираха на новите, с актуалното поп-хаус влияние. Innerglow определено намериха доста свободна ниша, в която да се развиват с този ход. Както китаристът Петър Желев описва стилово албума наскоро пред нас: „Определено ще чуете нашия най-добър микс между поп, диско, дийп хаус, рок и трап“.
Зад тавата стои много къртовски труд, но и eдна шепа подходящи хора, начело с продуцента на момчетата Георги Георгив от „Остава“ и неговия лейбъл Homeovox. Satellites e цветна и много детайлна снимка на израстването на една нова банда. Улавя цял период от историята им, който може да наречем „младост“. Нетърпеливи сме да видим какво ще се случи с Innerglow в тяхната „зрялост“.
Fat Bertha – Brain Games
Дебютната тава на една от новите рок банди Fat Bertha се казва Brain Games и излезе na 13 април, шест години след като Христо Ангов, Иван (Чери) Йорданов, Алекс Лазаров и Антон Пиперов наливат основите на групата.
Албумът съдържа 11 песни, включително едно Интро и едно Аутро, които безусловно демонстрират какво може да очакваме от Fat Bertha. А именно – класически рок с много разсвирени китари и категорични послания в текстовете. Именно посланията на албума, като че ли са определили да вземе името си от парчето Brain Games.
В албума има две много отличителни парчета. Едното е с гост вокал Дичо и се казва Caught In The Middle. То е музикалният център на проекта, който събира в себе си всичко, което ще отриете в албума – майсторско китарно соло, послание в текста, мощни вокали (Дичо затвърди мнението ни, че трябва да се върне към старите си рок корени). Емоционалният център на Brain Games пък е единствената балада – Hollow посветена на Честър Бенингтън и Крис Корнел, която недвусмислено поставя задълбочаващия се проблем с психичното здраве на съвременния човек.
A.L.E.K.S. – Late Night Thoughts (EP)
Дебютното ЕР на A.L.E.K.S. – Late Night Thoughts бележи израстването на един талантлив изпълнител, тръгнал от музикален тв формат като копие на Краля на попа Майкъл Джексън. Да, Алекс се справяше чудесно с тази роля, защото има всички данни, и предиханието на Майкъл, и техниката, и вибратото, и височините, и целия диапазон. Дори визията. Съвсем лесно можеше да се подхлъзне и да продължи да прави „удобни“ кавъри. Но той, като че ли върви по труден за него път съвсем решително, за да намери собствения си стил и да се докаже като автор.
Освен че стилът на пеене на Майкъл вече избледнява в изпълненията на A.L.E.K.S. и самият той излиза все повече на повърхността, няма как да не забележим, че е написал всички седем песни в албума сам и като музика и като текстове. Разбира се, усеща се влиянието на Джако, но все пак той е един от най-великите артисти, раждали се някога и е трудно да излезеш от обувките му и като усещане за музиката, и като техника и като поведение. Факт е обаче, че A.L.E.K.S. работи здраво за това и е създал красива музика.
