10 албума от 2021 г.

Както вече подчертахме, успяхме да сведем финалната си селекция на новите албуми през 2021 г. не до 10 (каквото беше намерението ни), а до 20 заглавия. Затова и ги разделихме, като вече ви представихме „Дебютните албуми на 2021 г.“ Те са половината от всички, които ни направиха много силно впечатление в последните 12 месеца. За останалите се наложи да се ограничим стилово, за да не прекрачим поносимия обем информация. Затова се фокусирахме върху жанровете, които са в основния фокус на ЛИЦАТА.БГ.

The Essential Funk Trombon – T.E.F.T.

След пълното затваряне в началото на 2021 година, пролетта дойде на богатo с фънк и много брас. Излезе дебютният албум на една супер формация The Essential Funk Trombone (Велислав Стоянов – тромбон, Иван Йорданов – саксофон, Александър Васев – кийборд, Димитър Благоев – китара, Даниеле Феббо – бас китара, Виктор Викторов – ударни). Тавата носи краткото име абревиатура T.E.F.T. и събира 12 безсрамно майсторски изпълнение. А защо точно 12?! Защото, чисто технологично, ограниченията на физическия носител – CD са такива. Първоначалното желание на „бандата на изтънчените глигани“, както ги нарича техният двигател Вили Стоянов, е било да реализират 16 или 17 композиции. Всеки от музикантите участва като автор на по няколко парчета. Затова T.E.F.T. е едновременно много хомогенен, обединен от този адски кипящ музикален стил, но и многолик, заради емоцията, която всеки е вложил в собственото си парче.

Вили Стоянов Снимка: Licata.bg
Вили Стоянов Снимка: Licata.bg

С този албум получихме две неща – безкомпромисен звук от едни от най-добрите брас музиканти у нас и фънк в огромни дози, изпълнен с енергията на най-добрите примери в традицията на фънка, подправен с много авторско усещане за музиката и емоция, пробиваща стените на негативното настроение, която блика през текстовете.

Hellion Stone – Scapegoat

Hellion Stone пуснаха втория си албум Scapegoat през май, след цяла година пълна тишина. Тавата е нова ера в музиката на бандата. От нея прелива дизел, мускули, мощни китари и брутален глас с чудесно произношение на английски.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Scapegoat съдържа 12 песни, включително едно интро. Композиран, сглобен и записан в рамките на една година, той е чудесна моментна снимка на бандата, която здраво е напънала южняшките рифове. Забележително е как продукцията на Hellion Stone прескача по няколко стъпала с всеки следващ сингъл. Така водещият трак от новия албум – For God’s Sake се оказа с 30 000 гледания за 2 седмици след премиерата – резултат, който повечето добри български рок парчета постигат за месеци или изобщо не постигат.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Звукът в албума е абсолютно педантичен, новите им идеи са добри и са успели да направят онази магия, която превръща песен в химн. Записите са правени при Петър Братанов – Пепиньо (K.O.R.A.) в неговото Pepinio Records и при Васко Райков (Odd Crew) в Audioslot. Китарите за целия албум Иван Стоянов и Стефан Стефанов записват само за три дни.

TROMBOBBY x C-MO И Единствените им Приятели

Безименния албум на Trombobby и C-MO се появи в края на май. 13-те парчета са сътворени с „Единствените им Приятели“, както творческото дуо с усмивка намигва към участието на Радо Казасов (ударни), Евден Димитров (бас) и Петър Йотов (китара). В интерес на истината тези музиканти са до тях и в предишните им два кратки албума The Year Without a Summer (2019) и „Всичко е наред“ (2020). Това обаче е първият дългосвирещ проект на Trombobby и C-MO, като с по едно парче са се включили Радо Казасов Петър Йотов.

Нищо повече и нищо по-малко от страхотен соул ще получите от този албум. Както самите те казват: „тук се опитахме да пресъздадем едно по-класическо звучене, без семпли и продукционни фокуси – смятаме, че това е най-добрата ни работа досега. Тринадесет песни в почит на тези преди нас, обединени и вдъхновени от колектива Soulquarians, Джими Хендрикс, Стиви Уондър, Джеймс Браун, Фела Кути и седемдесетарския соул.“

Идеален саундтрак са красиви следобеди край вълните или вълнуващи нощи с привлекателни дами. Двамата музиканти определено вървят и градират в една посока, която разширява цяла една музикална ниша на малката българска сцена.

P.I.F. – P.I.F.6

Приказката P.I.F. концерт Copyright: Licata.bg
Концерт „Приказката P.I.F.“ на 24 юни 2021 г. на Колодрума в Борисовата градина Снимка: Licata.bg

P.I.F. 6, или последният албум на групата с Димо, който си отиде от този свят в края на 2020 г., е може би на емоционалната тава, излязла не само през изминалите 12 месеца, а от много години насам. И както Димо делеше музиката на „слънчева“ и „облачна“, така този албум, почти в цялост, може да се намести сред тъмните продукции на P.I.F. Едно е сигурно, той категорично ще се нареди до най-важните албуми на групата, не само защото е последен на Димо, а заради това, което съдържа. Всяка песен е послание,  всяка песен носи толкова много Димо. А докато го слушаш те побиват необясними тръпки от пророческите текстове. Емоцията е толкова остра и недвусмислена.

Албумът съдържа 9 песни, всичките с гласа на Димо, като първите шест са кръстени Опус и са номерирани с цифрите от 1 до 6. Включени са още три, добре познати песни – любимата на всички „Приятел“, „О“ и парчето, което бандата направи в подкрепа на борбата с множествената склероза „Понякога“. Бил е почти напълно готов, преди смъртта на Димо и затова останалите от групата са решили да не дозаглаждат и променят нищо след това, разказаха ни преди време самите музиканти. Имената на песните също са запазени такива, каквито Димо е сложил като работен вариант.

Албум, вдъхновен от любовта, но не между мъжа и жената – така описа P.I.F. 6 Люба Пиперова, жената на Димо, която е наблюдавала процеса по създаването му най-отблизо.

Повечето от песните си имат история, която момчетата споделиха по време на представянето му пред публика Припевът на Опус 3 е записан от анголски детски хор на техния език банту. Децата, които учат във Варна, много харесвали музиката на P.I.F. и пеели техни парчета. Бандата дори ги поканила да се включат в техен концерт, където заедно да изпеят „Приятел“. Малко след това се родила идеята да направят обща песен. Опус 6 пък, Димо е написал за майка си, която изгуби преди две години.

Габана – Пулс

Албумът „Пулс“ на група Габана се появи в края на юни, за да отбележи едно ново начало на бандата. Всичко започна с едноименния сингъл, който се превърна и в първото им официално видео от 21 години насам. Клипът чудесно резонира на парчето – тежко и категорично. Семплата визия, която по никакъв начин няма нужда от много ефекти и сценични костюми, с почти монохромното си изпълнение, оставя място да вникнеш в текста и музиката. Да получиш посланието. 

Суровият, групарски звук в първия сингъл, е пренесен във всички останали песни, защото инструментите – две китари, бас и барабани, са записвани едновременно в ТОТО студио. Жив звук като от концерт, но с прецизността на студио и микса на самия Ангел Дюлгеров.

Всички текстове вече са на български и нетипично са плод на усилията на четиримата музиканти (Виктор Стамболов, Никсъна, Ангел Дюлгеров и Стойко Милев). „Преди известно време се качихме на една вила четиримата. Пуснахме си записите от репетиционната и започнахме да мислим канто и текстове. Основата на почти всички е поставена от нас четиримата в тази вила за три дни“, разказаха ни те.

Габана е група, която през 22-годишната си история претърпява много промени в състава, като единствените постоянни членове са Воктор и Никсъна. С Ангел и Стойко са от 2012 г. Истинската спойка помежду им е поставена от Виктор, Никсъна и Стойко, които около две години свирят и концертират с Димо Стоянов като P.I.F.

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – Жълт код

Лятото започна с „Жълт код“ от Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ – един дълго чакан албум от феновете, които смело може да наречем най-позитивния в цялата им дискография.

Пет години след предишния „10 ½“,  новият албум се роди само за няколко месеца, в пандемията и с напълно нов подход в писането. За пръв път всеки от музикантите в бандата (Иван Лечев, Мирослав Иванов, Стоян Янкулов-Стунджи и Веселин Веселинов-Еко) има по 2-3 песни, а Стефан е създал текстовете към всяка от тях.

Жълт код е стилово разнообразен – от джайв и суинг в „Голяма работа“, където кларинетът е записан от Атанас Хаджиев, до неравноделните ритми на Стунджи в „Дядо и ряпа“.

„Жълт код“ обаче е от албумите, които трябва да се слушат в цялост и подред, защото не малка част от посланията са именно в подредбата на песните и общата нишка между тях. Така албумът се отваря от „Там да сияе то“, песен посветена на децата, и завършва с „Лепило за брада“, отново написана за децата. „Винаги гледам да има една тема като правя албум. В този често ще срещнете думичките „смело“, „свобода“, „страх“, като „страхът е дракон без крила, страхува се от теб“. Не знам дали още има хора, които слушат цели албуми, за да продължавам да търся и създавам подобни цялостни рамки. Надявам се да има“, каза ни преди няколко месеца кръстникът на ЛИЦАТА.БГ Стефан Вълдобрев.

Спални места – Прагматично тъжен

„Прагматично тъжен“ е втори албум за една нова банда със запомнящото се име – „Спални места“. Те определено са като цветно петно на родната сцена, обемащи един не особено популярен жанр – пъкна. Но не пънка на Sex Pistols, а по-скоро пънк, вдъхновен от Blink 182 и Sum 41. Може би затова, бързо изградиха стабилна фен база основно сред тийнейджърите, което пък е достойно за уважение, че дават музикална алтернатива и на най-малките.

„Прагматично тъжен“ съдържа 8 песни, които преразказват историята на един лирически герой, нагазил в живота и борещ се с ежедневните проблеми на младия човек. Тавата започва с „къде попаднах“ в парчето S01E02 TvRip и завършва с „когато разбрахме, че сме две объркани деца“ в „Лятото свърши“.

Албумът има и едно подзаглавие, което уточнява „песни за лагерен огън на открито и закрито“. Парчетата са мелодични и с весел текст. Та, ако сте със сърце на 13-годишен бунтар, пускайте „Спални места“ и скачайте на леглото.

Cool Den – Тази земя

“Тази земя” идва само година след дебютната тава на Cool Den – „1“. Заради кратките срокове, градацията на бандата е повече от очевидна. Както в композирането, така и в мащаба, в който творят. Момчетата не се задоволяват с нищо по-малко от върха на възможностите си в момента, а за целта в сместването и мастерирането на „Тази земя“ им помага Стоян Бозов от студио Creative Labs Studio, още един много сериозен музикант.

Въпреки израстването, а може би точно заради него, вече е съвсем невъзможно да се определи стила на Cool Den. В музиката им има и гръндж, и пънк, и алтърнатив, и рок, и ска, и фънк,  и реге, че дори и рап мотиви. Всичко, което им хареса влиза в миксера.

Съвсем не е така обаче с темите, които ги вълнуват. Тук основният текстописец на бандата – Никола Симеонов (вокал, китара), се фокусира в два подхода. В единия много ясно личи любовта към родината, към „тази земя“. Съвсем не им липсва обаче и другата гледна точка, която се появява като сатира на днешния ден. Да се усмихнем с кривата усмивка и да си кажем истините. „Не гледам реалността тук през розови очила. Просто всеки си измисля света. А това е нашият. И той е хубав“, каза ни наскоро Никола.

The Lefties – Nero

През ноември излезе вторият албум на The Lefties – Nero, който ни поднася осем нови парчета. Бандата, основана в Шумен, е не само по-мрачна в новата си продукция, но и доволно по-разсвирена.

Новата музика на The Lefties смело експериментира с необичайни музикални елементи. Това се чува още в откриващото парче In and out, което стартира с близо минута интродукция с класически мотиви. Тежка бас линия, стържещи китари или провлачен вокал, групата е готова да ви заведе до дълбините на ада.

Както подсказва и името на албума – Нерон, като че ли момчетата са изпепелили всичко, за да извадят демоните от себе си и да ги превърна в музика. И тези демони говорят с различни гласове, но ги има във всяка песен. Точно затова, заради тягостните текстове, Nero е един от най-тежките албуми излезли през 2021 г.

Jin Monic – Black Beaches (EP)

Повече от половин година след като обявиха, че са готови с EP, Jin Monic изкараха Black Beaches в началото на юни. Единственият недостатък на този албум е, че е EP и че съдържа само 3 песни. Искаме толкова повече от тази банда, от която до сега не сме чули дори едно слабо парче. Онези дълбоки, епични синтове, който влизат подкожно са основата, върху която са градили и трите парчета – No Matter, WYSIWTI (What You See Is What There Is) и Black Beaches. Всяко от тях се сдоби с клип, който много минималистично, но майсторски допълва усещането от музиката на Jin Monic.

Четете още по темата